Пенко Василев Зашев
РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ
В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
Миграционни процеси, фактори и предизвикателства за урбанизация пред устойчивото развитие
Email: Penko.Zashev@unwe.bg
Университет за Национално и световно стопанство
Катедра“ Регионално развитие“
Резюме:
АБСТРАКТ
Настоящето изследване разглежда взаимовръзката между регионалната политика и демографките промени в страните от Югоизточна Европа в контекста на съвременните социално – икономически трансформацци .Акцентът е поставен върху миграционните процеси – както вътрешни, така и външни – които оказват съществено влияние върху териториалната структура, трудовия пазар и качеството на живот в различните региони. Анализират се основни фактори, водещи до обезлюдяване на селски райони, презаселване на градските центрове и застаряване на населението, както и политиките насочени за преодоляване на тези тенденции. Особено внимание се отделя на предизвикателствата пред урбанизацията и тяхното значение за устойчиво регионално развитие, включително от необходимостта от балансирано териториално планиране, подобряване на инфраструктурата и задържане на човещкия капитал.
КЛЮЧОВИ ДУМИ:
Регионална политика, демографски промени, миграция, урбанизация , устойчиво развитие, икономическо неравенство.
Въведение
Регионалната политика и демографските промени са сред най ключовите предизвикателства пред устойчивото развитие В Югоизточна Европа. След разпадането на Социалистическия блок, държавите от региона преживяват дълбоки социално икономически трансформации, които доведоха до сериозни демографски сътресения – ниска раждаемост, застаряване на населението, масова емиграция и обезлюдяване на цели територии. Тези процеси оказват директни въздействие върху капацитета за развитие на регионите, задълбочават икономическите и социални неравенства и поставят под съмнение ефективността на националните и европейски политики за сближаване. В контекста за разщиряване на ЕС и интеграцията на Западните Балкани, демографските процеси придобиват стратегическо значение. Регионалната политика, насочена към балансирано териториално развитие, социална кохезия и икономическа интеграция, се оказва ключов инструмент за справяне с последиците от демографската криза. Особено остро това се усеща в селските периферни райони на България, Румъния, Хърватия, Сърбия и други страни от региона, където комбинацията от икономическа изостаналост и демографски срив води до ускорено изтичане на човешки капитал.
Научна Цел и методология на изследването:
В настоящето изследване разглеждаме взаимодействието между регионалната политика и демографските процеси в Югоизточна Европа, с фокус върху миграциониите тенденции , факторите за урбанизация и предизвикателствата пред устойчивото развитие. Чрез анализ на данни политики и примери от страните в региона, се търси отговор на въпроса какви са възможностите за преодоляване на демографската криза чрез ефективна регионална политика. Като под цели можем да добавим: Да се анализират основните демографски тенденции в страните от Югоизточна Европа.( намаляваща раждаемост, застаряване, обезлюдяване и миграция).Да се идентифицират факторите движещи миграционните потоци- както вътрешна така и външна миграция – с акцент върху младежката мобилност и „изтичането на мозъци“. Да се изследва ролята на регионалната политика на национално и европейско ниво- за смекчаване на демографския дисбаланс и насърчаване на устойчиво развитие. Да се оценят урбанизационните процеси и тяхното влияние върху пространствената структура на населението в контекста на регионалната неравномерност. Да се предложат препоръки и насоки към повишаване на регионалната кохезия, социалната устойчивост и демографското възстановяване.
Теоретична рамка: Регионалните политики и демографските промени в Югоизточна Европа, миграционните процеси и устойчивото развитие са обект на внимание сред редица научни изследователи.( Росица Рангелова , Даниела Бобева, Едуард Маринов, Димитър Златинов, Валентин Билянски( икономически аспекти на демографските и миграционните промени в ЕС и в България София (2019)
( Любомир Кючуков) ( Новия регионализъм в източна Европа 09 2009)( Филип Рииз, Никол Вандер Гааг, Йоп Де Бир 2012) ( Силвия Заркова Юни 2018 Регионалните диспропорции в Съвременна България: Икономически социални и демографски предизвикателства) ( доклад относно демографските промени и последици от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС 14.10.2011 Керстин Уестпхал).
За сегашния етап на демографски преход в развитите страни са характерни стабилни нива на ниска раждаемост и ниска смъртност. За България обаче е типична ниска раждаемост и висока смъртност и това прави въпроса за подобряване на демографската картина специфичен и по-сложен. Ситуацията се утежнява допълнително от постоянното отрицателно миграционно салдо, което е значително при хората в активна трудоспособна възраст. 2. Възниква въпросът за уместната употреба на понятието демографска криза, използвано само в някои страни от Източна Европа – България, Русия, Латвия – във връзка с демографските промени. Възраженията за това идват основно по две причини. Първата причина е свързана с етимологичния смисъл на думата криза, който означава период на силен критичен спад, или пристъп на болест, но се предполага, че той ще бъде преодолян, а защо не и да се създадат условия за по-успешно развитие след преодоляването й. За такива тенденции в демографското развитие днес обаче няма никакви изгледи, което показват дългосрочните прогнози (до 2050 и 2070 г.) на международните организации (като UNs World Population Prospects и мн. др.), национални институти като НСИ в България и отделни учени до 2050 и 2070 г. Ако се търси по-точен термин, то за страни като България може да се говори за демографски срив и дори катастрофа. Голяма част от България вече е тотално обезлюдена и това е с параметрите на катастрофа. Второ, от началото на 90-те години насам, при прехода към пазарна икономика, обществото стана чувствително към всички значителни промени и лесно можеше да употреби тази дума освен за други сфери, но и при толкова важните и бавнопроменящите се (инертни) демографски процеси. Наблюдаваните резки и бързи промени в страните от ЦИЕ през този период създават впечатлението за криза, още повече паралелно със спадове и кризи в почти всички други сфери на икономическия и социалния живот, свързани със срива на административно-командната система и централно планираната икономика по пътя към изграждане на нов тип система – демокрация и пазарно стопанство.
1.2. Демографското развитие на България в контекста на ЕС
Негативните демографски промени в България започнаха да се проявяват отчетливо в началото на прехода към пазарна икономика.2 По всички основни демографски показатели България беше и си остава под средните за ЕС-28, а в много случаи е с едни от най-ниските. Членството на страната в ЕС от 2007 г. насам не оказва ползотворно влияние върху дългосрочните негативни тенденции. 2. Демографската политика в Западна Европа през последните четири десетилетия беше такава, че процесът на стареене беше съпроводен с намаляване на смъртността и увеличаване на средната продължителност на живота. Проблемите за намаляващото население в България са преди всичко във високата смъртност, освен в намаляващата раждаемост. Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. в България е 9.1‰ и продължава да намалява на 9.0‰ през 2017 г. при 9.0‰ средно за страните от ЕС(28), като в 5 от тях раждаемостта е по-ниска от тази в България. Най-ниска е в Италия (7.6 ‰), следвана от Гърция (8.2 ‰), Португалия (8.4‰), Испания (8.4‰), а най-близо до нивото за България е Хърватска – 8.9‰. Смъртността в България е най-висока в Европа и е сред най-високите в света. Коефициентът на обща смъртност в България през 2016 г. е 15.1‰ и продължава да се увеличава на 15.5‰ през 2017 г.3 (при 10.3 ‰ средно за ЕС-28), докато този в изброените страни е по-нисък: Хърватска – (12.9‰), Гърция – 11.6‰, Португалия – 10.7‰, Италия – 10.7‰, Испания – 9.1‰.4 Високата смъртност в страната е стряскаща и не може да се каже, че предприеманите мерки за намаляването й са адекватни на мащаба и сериозността й. Толкова високата смъртност следва да се приеме с цялата сериозност в концепцията за протичащите демографски процеси в България и отрази в основните политики срещу депопулацията и остаряването на населението. 3. Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението в България. Не само, че раждаемостта в България не е висока и смъртността е най-висока сред страните от ЕС-28, но и страната има най-ниска очаквана средна продължителност на живота (74.9 години), която е с над 6 години по-ниска от средната за ЕС-28 (81 години за 2016 г.), наред с някои други страни от ЦИЕ като Литва, Латвия и (малко по-висока за) Румъния.
Общи тенденции на емиграцията от България. От началото на членството на България в ЕС емиграцията към държавите членки значително се увеличава и като резултат се увеличава българското население в тези страни. Към 2016 г. броят на българското население в основните дестинации на българската емиграция – ЕС, Европейското икономическо пространство,най голям е броят към Канада и Австралия о почти незначителен процент в страните от Югоизточна Европа. Два модела на потенциална емиграция се очертават от резултатите на анкетното проучване на Икономическия и социален съвет. Първата група са ученици, които имат намерение да продължат образование в чужбина и по този начин да намерят по-добра професионална реализация и жизнен стандарт. Това е и групата на ученици от по-големите градове и високо образовани семейства. Втората група потенциални мигранти са тези, които се ръководят от възможността за по-високи доходи в чужбина, което не е свързано с продължаване на образованието, а по-скоро с временен или сезонен характер на миграцията. Повечето ученици от втората група произхождат от семейства с по-ниско образование и доходи предимно от малките градове и селата. Около 5% от анкетираните от семейства с най-ниски доходи имат намерение да отидат в чужбина, за да подпомогнат семействата си.
Имиграционни потоци: Единният пазар стимулира по-скоро краткосрочните движения на граждани на ЕС към България отколкото трайните миграционни потоци. Годишно в страната през последните шест години се заселват между 11 000 и 16 000 чужденци, като голяма част напускат страната. Имиграционният модел в страната е динамичен – с малък брой трайно заселващи се и променяща се структура по националност, пол, възраст и миграционна мотивация, като през последните години изпъкват по-скоро политическите фактори, свързани с нестабилността в региона, отколкото икономически. Общият поток съдържа разнородни национални групи, чиято миграция се движи от различни икономически и социални фактори. Пикът на имигрантския поток е през 2014 г
. Ефекти от имиграцията: Ефектите от имиграционните процеси върху населението в България са слаби. Нетната миграция остава отрицателна през целия период от началото на реформите в края на 80-те години на ХХ век насам. Чуждестранното население нараства бавно, като външните и регулаторните фактори/ограничения играят решаващо значение, но данните показват и нарастващо значение на икономическите фактори, особено що се отнася до по краткосрочните движения. В зависимост от факторите, които определят имиграцията в България, биха могли да се обособят няколко вида имиграция, които предопределят и ефектите от нея: • Етническа миграция. Българските етнически малцинства от Молдова, Северна Македония, Украйна и Сърбия са привлечени от възможността да получат българско гражданство, като само малка част от тях остават в страната и се интегрират в трудовия пазар и обществото. Тази група активно мигрира към Западна Европа и представлява съществена част от българската емиграция към ЕС. В този случай България играе ролята на транзитно-имиграционна страна. Делът на тази група устойчиво нараства и колкото повече политиката на страната насърчава достъпа на гражданите на тези страни към България, толкова повече нараства и броят на онези, които използват страната като спирка в по-нататъшна емиграция. • Установяване в страната с ваканционна цел.
• Миграция, свързана с бежанските движения. Тази миграция в случая с България има по-скоро временен характер, тъй като значителна част от тези мигранти продължават миграцията си към други страни, част от тях се връщат в родината си, а малка част остава постоянно да живее в страната (това е разгледано по-нататък в съдържанието). • Икономическа миграция. Затвореността на българския пазар на труда не дава възможност за нарастване на групата на икономическите мигранти в страната, но последните промени в регулаторната рамка насърчават достъпа до българския трудов пазар на сезонни работници. И този миграционен поток има по-скоро временен характер и не оказва влияние върху населението на страната. Нетрайният характер на имиграцията води до слабо нарастване на чуждестранното население в страната, като тези слаби тенденции не могат да противодействат на демографската криза и неблагоприятните тенденции на пазара на труда. Разширяването през последните години на инструментите за привличане на краткосрочни мигранти при възходяща фаза на цикъла има икономически ефект, но не оказва влияние върху демографската ситуация и не решава демографските проблеми. Друг ефект на имиграцията, който традиционно се изследва, са мигрантските трансфери и по-конкретно доколко пребиваващите в страната мигранти трансферират част от доходите си в страната по произход. Данните показват значително нарастване на трансферите от България .
Резултати: В много региони на Южна и Източна Европа североизточна Румъния, Калабрия селските райони на Гърция, България се наблюдава силна денопулация ниско БВП на глава от населението и обедняване на периферията спрямо градовете.ЕС и националните власти се фокусират върху селските , малки градове и отдалечени райони предлагайки мерки като интелигентни селища, развитие на инфраструктура , транспорт , цифровизация, социални услуги. Политическото сближаване ( кохизионните политики)насърчават интегрирания подход включително културни инициативи и сини икономики като средство за спиране на обезлюдяването. Зависимостта от инфраструктурни средства като транспорт и цифрова свързаност е ключова зона отвъд градовете без тази услуга остава демографски и икономически изолирана.
Използвана Литература:
(Валентин Билянски , § Даниела Бобева , § Димитър Златинов, § Едуард Маринов) Икономически аспекти на демографските и миграционните промени в ЕС и в България София (2019)
Йоп Де Бир , § , Никол Вандер Гааг, § Филип Рииз,§ Франк Хайнс Европейски регионални популации: текущи тенденции, бъдещи пътища и варианти за политиката ( 25.09 2012)
Любомир Кючуков Новия регионализъм в източна Европа
Силвия Заркова (Юни 2018) Регионалните диспропорции в Съвременна България: Икономически социални и демографски предизвикателства
Керстин Уестпхал – доклад относно демографските промени и последици от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС (14.10.2011)